Как спасих живота си в Жива | Център Жива
17921
post-template-default,single,single-post,postid-17921,single-format-standard,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,hide_top_bar_on_mobile_header,qode-child-theme-ver-1.0.0,qode-theme-ver-16.8,qode-theme-bridge,qode_header_in_grid,wpb-js-composer js-comp-ver-5.5.2,vc_responsive

Как спасих живота си в Жива

Постъпих в ЖИВА през ноември 2013 г. Бях стигнал до парадокса, че знаех и виждах как се самонаранявам отново и отново, наблюдавах как постепенно умирам, но не можех да послушам вътрешния си глас и разум и повтарях същите запои, грешки и излагации. Чувствах се като безсилна кукла на конци, воден от невидима тъмна сила, която рано или късно винаги побеждава. Стигнах до там, че сълзите на малкото ми дете и риданията на близките ми не ме докосваха истински, а ме дразниха и вбесяваха.

Изобщо не ми пукаше за собствения ми живот.

Мисълта да реша да постъпя в ЖИВА, да се присъединя към група и да споделям проблеми беше абсурдна и за мен, както е за повечето от нас. Съпротивите и отрицанието са ужасно силни и надделяват над отчаянието и болката ни.

Методът за лечение, прилаган в терапевтичен „Център Жива” се нарича Change & Grow. При него се използват групова терапия и взаимопомощ, които ни дават шанс сами да си помогнем. Там помогнаха на мен след като всичко друго се провали. Сега, вече преминал по този труден път знам, че сам нямах никакъв шанс да се справя и да победя болестта си.

По време на 6-те месеца прекарани в ЖИВА преминах или по-скоро бях преведен през цялостен процес, които изисква доста усилия и време, а не е еднократно събитие или волево действие. Това е процес, който може да ни спаси живота, но само ако се доверим на някой извън себе си. Звучи лесно, но пълното доверие, което изисква този процес на практика е нещо трудно обяснимо с думи и се оказа най-трудното нещо, което съм правил или по-скоро постигал някога.

В началото най-важното беше да не се откажа и да остана достатъчно дълго време в тази терапевтична среда. Не беше лесно. Всеки ден и седмица усещах като прекалено дълги, защото не виждах смисъла и бях изпълнен с отрицание. Но останах достатъчно дълго, за да започна да „проглеждам“ или виждам и възприемам себе си по различен начин. Този нов и отговорен начин на възприемане на собствената реалността ни носи свобода от страха, който ако не бъде овладян трови живота на всички хора, но зависимите постепенно ги убива. Тази свобода е постижима, но както самия проблем е много лична и зависи изцяло от личната мотивация и желание за промяна и израстване на човек.

Аз успях, така че всеки може, но само ако пречупи срама и гордостта си и потърси помощ. Сами не можем… годините мъчителен опит го доказват. Първата стъпка е да вземеш решение да постъпиш в „Център Жива” и опиташ нещо ново и непознато, въпреки съпротивите и неудобството си.

Заедно можем. Много е трудно, но ако успеем дори само за месец-два да се доверим и опитаме усещането, че отново живееш е сравнимо само с прераждане. А надеждата и сълзите на щастие в погледите на хората, които обичаш не може да се сравни с нищо.

Днес, съм чист и трезвен вече 6 години. Събуждам се с усмивка и желание всеки ден. Радвам се на малките неща и съм благодарен за всичко, което имам… и радостите и трудностите. Удовлетворен съм и посрещам спокойно и смело всички проблеми и трудности, които ми поднася живота. Отново съм с дъщеря си и знам, че ще бъда прекрасен баща. Като я чуя как щастливо повтаря призива „Тати!“ или „Татееее!“, сякаш да си навакса за цялото време, когато ме е нямало в живота й, всички усилия и мъки, през които минах придобиват смисъл и се изпълвам с гордост и щастие.

Днес съм щастлив, не толкова защото съм трезвен и не мисля за пиене или наркотици – те отдавна не са ми проблем. Щастлив съм, защото се научих как да бъда свободен, смел, отговорен и благодарен човек. Основите на тази нова свобода положих в ЖИВА с помощта на другите като мен и екипа.

ВБ

No Comments

Post A Comment