Споделено | Център Жива
16631
page-template,page-template-testimonials,page-template-testimonials-php,page,page-id-16631,page-child,parent-pageid-17136,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,hide_top_bar_on_mobile_header,qode-child-theme-ver-1.0.0,qode-theme-ver-16.8,qode-theme-bridge,qode_header_in_grid,wpb-js-composer js-comp-ver-5.5.2,vc_responsive
Потърсете помощ сега!

Отзиви за нас

Тук, на това свещено място се научих да обичам и да бъда обичан.

Л.

Научих истинското значение на думите честност, истина и отговорност. Научих се да ценя живота и да уважавам избора на другите. Върнах си вярата в хората. Днес имам истински приятели, които ценя. В програмата научих ценността на това да си благодарен и учтив и с ръка на сърцето мога да кажа, че се научих да се обичам. Да обичаш себе си и другите прави живота ми смислен. Дава ми надежда за по-добро бъдеще. Вече не гледам в мрака без светлина, а в пълноценния живот, изпълнен с радост.
Благодаря ви „ЖИВА“!
Л.

Мрак и светлина

М.Б.

МРАК
Майка съм на зависим и целият ми живот бе подчинен на това. Мракът бе навсякъде и в душата и в мислите ми – дните бяха тягостни, а нощите дълги. Наркотиците отнеха светлината в очите на сина ми, отнеха радостта от живота, приятелите му. В опитите си да „помогна“ на сина си, аз станах негов съучастник. С времето нещата ставаха от зле, по-зле. Ясно беше, че това не е животът, който исках за моето дете, а и той не го искаше, но най-голяма болка в мен беше да го гледам как страда.
Мина време докато осъзная, че голямата ми обич и подкрепата от семейството няма да са достатъчни, за да се измъкнем от „пипалата“ на зависимостта. Нужно беше да потърсим помощ от специалисти и така стигнахме до денят 22.12.2018 г., когато синът ми постъпи в „Център Жива“.

Разшири

СВЕТЛИНА
На 22.12.2018 г. в „Център Жива“ ни посрещнаха приветливи хора с усмихнати лица, посрещнаха ни уютната и спокойна атмосфера на дневния център и на защитеното жилище. В този зимен декемврийски ден, изведнъж се стопли сърцето ми. Въпреки сълзите в очите ми, в мен се настани надеждата, че сме поели по пътя към спасението.
Престоят на сина ми в Центъра премина през успехи и неуспехи, трудни моменти, но с помощта на професионализма, с постоянната подкрепа и човещината на целия екип от „Жива“ той продължаваше напред. След всеки изминал ден, очите ни широко се отваряха за грешките, които сме допускали. Учехме се как да бъдем по-добри! След всеки телефонен разговор и след всяка среща със сина ми с радост откривах промяната, която настъпва в него. Започнах да се усмихвам, сънят ми стана спокоен. Екипът на „Жива“ ми помогна да се спрвя с реалността, както и да си простя и да се отърся от вината, че съм майка на зависим.
Синът ми завърши програмата. „Жива“ ми върна един прекрасен млад мъж с ведро лице и широка усмивка – ХУБАВО Е!
Сега отново не кроим далечни плановев, но имаме мечти, дори вече сбъдваме някои от тях. Радвам се на всеки ден, в който синът ми е ЧИСТ И ТРЕЗВЕН!
Благодарна съм на екипа на „Център Жива“ за сегашния си Живот.
БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНИ!
М.Б.

Скрий

Сега се обичам.

Кристина А.

Не вярвах, че някой е в състояние да ме накара да си простя и че един ден ще изпитвам лекота от липсата на вина.
Не вярвах, че в терапевтичен център мога да изживея чувство на безусловна любов.
Сега се обичам и май блестя. Дължа го на вас.
Кристина А.

Много съм ви благодарен!

Съпруг

Този Център върна съпругата ми към живота. Спаси го и днес имаме отново истинско семейство. Винаги ще бъда благодарен!
Съпруг

…Защото повярва!

Аз съм майка на наркозависима. Дъщеря ми сега е на 20 годишна възраст. А кога започна всичко…не знам. Усещах, че нещо не е наред, но се успокоявах, че в пубертета всички деца правят щуротии. Самозалъгвах се. Тя гаснеше пред мен…С всеки изминал ден. Нямаше скандали. Имаше отхвърляне, лъжи, манипулации. До онзи ден, в който се вгледах в очите й. В тях имаше нечовешка болка и вик за помощ.

Разшири

Мои близки ме насочиха към Центъра на „Жива-насока в живота“. Приеха я. Плаках много. Тя се е борила много! Поискала е и е повярвала, че ще успее. Преборила се е… със себе си, с кошмарите си, с болката.
И аз се борих – със страха! Какво и как да правя като се прибере у дома.

Страх!!! Повярвах, че ще се справя с него. Хората от екипа на Центъра ми помогнаха много. Докато дъщеря ми се лекуваше, аз ходех на сбирки организирани за близки на зависими. Това ми помагаше.

Стиснах зъби, усмихнах се и се изправих срещу страха – дъщеря ми се прибра в къщи!
Усмивката й заливаше целият свят!

В сините й очи се оглежда цялата Вселена! Жажда за живот блика от цялото й същество.
Сега е спокойна и уверена.

Продължава да учи. Подготвя се сама за изпити, за да завърши средното си образование. Вечер ходи на работа. Домакинската работа не я затруднява. Ходи на фитнес и е много мотивирана да изглежда добре. Вярва в себе си и в доброто, което е навсякъде около нас.
Вярва, че ще се справи.

Да, понякога и е трудно, но посещава сбирки за хора със зависимости и се научи да търси помощ. Виждам, че й е трудно, но вярва, че с постоянство и търпение всичко ще се подреди добре. Вярва, че живота ще й даде най-доброто, стига да го пожелае.

Вярвам и аз. Вярвам в Екипа, който се погрижи за детето ми. Вярвам на тези прекрасни сини очи, изпълнени с нетърпение да видят цялата красота на този свят. Дъщеря ми си върна усмивката, защото повярва в себе си.

Благодаря на Екипа!

Скрий

Направих пълен рестарт на живота си

К.

Реших, че е време да споделя мнението си и да изкажа безкрайната си благодарност към хората, които на практика ми спасиха живота.

Разшири

Преди три години, когато постъпих на лечение в „Жива“ алкохолът ме бе превърнал в абсолютна развалина без път и посока. Всеки ден, не само съсипвах себе си, но превръщах в ад и живота на близките си. С помощта на невероятния екип, с който разполага Център „Жива“, аз се родих за втори път и направих пълен рестарт на живота си.

Вече трета година аз имам смислено, пълноценно и щастливо ежедневие и се изпълни това, за което мечтаех, докато бях в програмата – да бъда отново добър син, съпруг и баща. В професионален план нещата ми се развиват невероятно.

Казано просто – Живота е прекрасен!

Приятели, ще съм Ви благодарен цял живот!

Ваш верен приятел К.

Скрий

Върнахте вярата, надеждата и любовта в душите ни

Вероятно всеки, който има, или е имал близък зависим, ще намери нещо познато в нашата история. Може би някой ще намери надежда…

Разшири

Трябваше ни доста време, за да осъзнаем, че детето ни е зависимо. Като повечето зависими, той се бе превърнал в изкусен лъжец и ни манипулираше умело. Преминахме през етапи на съмнения, разговори с убеждаване да се лекува, посещения при психолози… Изпитвахме огромно чувство за вина, че не сме съумели да го възпитаме правилно, че не сме го предпазили. Знаехме, че има места, където е възможно да се излекува, но не предполагахме, че и в България има подобен Център. Когато научихме за „Жива – насока в живота” бяхме отчаяни, тъжни и безпомощни.

Известно ни беше, че не сме в състояние да накараме сина ни доброволно да постъпи на лечение. Вече бяхме пробвали нееднократно до го убедим, че има нужда от професионална помощ.

Следвайки съветите на представители на „Жива“ поставихме ултиматум: „Или постъпвай на лечение, или напусни дома ни”. Синът ни привидно се съгласи на среща с А.Илиев в „Жива“, но след срещата, реши, че ще напусне дома ни. В продължение на една седмица не знаехме къде спи, с какво се храни… Не беше препоръчително да го търсим по телефона, така, че разговаряхме с него, когато той ни се обадеше.

След 8 дни се случи първото чудо – синът ни постъпи на лечение. Предстоеше най-трудното – да остане в Центъра по своя воля. Живеехме ден за ден и се молехме да не ни се обадят, че е напуснал. Както всички близки имахме право на два телефонни разговора на седмица, но по желание на сина ни, провеждахме само един. След два месеца имахме възможност да прекараме няколко часа тримата заедно. Забелязахме положителни промени, но все още имаше видими остатъци от старото му поведение, които ни разстроиха и обезсърчиха.

Кога точно е настъпил преломът в мисленето и поведението на сина ни знаят само членовете на екипа, които са работили с него. От посещенията ни в Центъра, на срещи с близки на зависими, както и от лични срещи с екипа на „Жива”, разбрах, че хората, които работят там, са с изпълнени с ЛЮБОВ сърца и даряват безрезервно от нея на нашите близки. Помагаха и на нас –родителите, както и на останалите близки на зависими.

Чудесата продължиха да се случват. Синът ни премина успешно шестмесечната програма. Два месеца след това живя в защитено жилище, което позволяваше да поддържа по-тесни контакти с представители на „Жива”. Междувременно си намери работа. В момента е отново при нас, но заявява желание да живее отделно – на квартира. Подал е документи за кандидатстване във висше учебно заведение. Надяваме се да го приемат и да продължи образованието си.

Няма думи с които да изразим благодарността си за усилията, които положи екипа на „Жива – насока в живота” за нашия син. Затова им написах картичка, част от която ще повторя: „Благодарим Ви, че върнахте вярата, надеждата и любовта в душите ни! Благодарим Ви, че Ви има!”

Скрий

Започнах да играя още в училище

ГН

Постъпих в „Жива“ заради проблем с хазарта. Започнах да играя още в училище, заедно с други мои връстници. С годините играта ми стана неконтролируема и проблемите в семейството и работата ми се бяха превърнали в ежедневие.

Разшири

През последната година живота ми се беше свел единствено до това да играя и да търся начини откъде да намеря още пари. Смятах, че всичките ми проблеми са просто неприятна поредица от събития и винях хората около мен за грешките си. Често се налагаше да лъжа близки и приятели и не си давах сметка за наличието на зависимост. Положението ми се влоши до такава степен, че се наложи да потърся помощ.

В Центъра се научих как да живея и да съм щастлив, без да имам нужда да играя или да злоупотребявам с вещества. Получих помощ и разбиране, както и умението да поемам отговорност за живота си.

Вече измина една година откакто завърших програмата. Мога да кажа, че живота който водя днес е коренно различен от предишния. В по-добри отношения съм с родителите и близките си и не се налага да ги лъжа или да се крия. Започнах да уча и да работя, както и да спортувам активно. Тези неща не бяха възможни, докато всичко се въртеше около хазарта.

Благодарен съм, че намерих решение за своя дългогодишен проблем. ГН

Скрий

Осъзнах, че синът ми е наркозависим

Имам 22-годишен син, който е наркозависим повече от 9 години т.е. започнал е да приема амфетамини на около 13-годишна възраст. В началото явно не е било постоянно и поради тази причина не съм усетила какво се случва.

Разшири

Освен това, амфетаминовата зависимост се разпознава трудно, ако не знаеш признаците. Когато започнах да разбирам за какво става въпрос, в мен дойде подсъзнателно отричане на проблема – мисля, че е така при всички родители. Аз се надявах, че понеже вярвам в Исус Христос, синът ми ще се оправи. Самозалъгвах се, че го прави епизодично и лесно ще се откачи, докато не дойде моментът, в който осъзнах, че синът ми е наркозависим.

Следващите 2-3 седмици не знаех на „кой свят“ се намирам. Информирах се повече и започнах да го наблюдавам. Говорих с баща му (ние сме разведени, но поддържаме добри взаимоотношения). На него също му трябваше време, за да приеме този факт. Двамата заедно, постоянно търсехме начини да му помогнем. Започнахме открито да говорим със сина ни за този проблем; съветвахме се с хора, които са били наркозависими и по някакъв начин са се отказали; водихме го на психиатри и психотерапевти; опитвахме да не му даваме пари, но резултатите бяха нулеви. Времето минаваше. Всичко ми изглеждаше безнадеждно. Чудех се какво мога да направя и тогава, твърдо вярвам, Бог ме заведе в терапевтичен рехабилитационен център за лечение на зависимости „Жива – насока в живота“.

При първото ми посещение и консултация с Александър Илиев разбрах: „Това е мястото за моя син“. Бях много обнадеждена. Баща му също. На 16 март 2015 г. синът ми постъпи в „Жива“ на лечение и то дрогиран порядъчно, но … ЧУДОТО стана! Седем дни по-късно го чух да ми споделя по телефона: „Майко, терапията е много добра. Тук за една седмица разбрах за себе си неща, които никога до сега не съм знаел.“

След 7 месеца от „Жива“ излезе коренно променен човек! МОЯТ СИН СЕ ЗАВЪРНА!!!

Сега заедно градим и се наслаждаваме на взаимоотношенията помежду ни.

От цялото си сърце благодаря на Бог и на целия екип на „Жива“!

Безкрайно БЛАГОДАРЯ на Сашо, Иван и всички останали за ОГРОМНАТА работа и ОГРОМНИТЕ сърца, които имат за хора като моя син! Програмата работи и добрите плодове са неоспорим факт!

Скрий

Той прекара в защитената среда на Центъра повече от 7 месеца

Дълги години съпругът ми беше в депресия. Заедно посещавахме различни психиатри, но те не можаха да му помогнат. В отчаяните си опити да се справи с депресията, той започна да употребява алкохол и безразборно успокоителни медикаменти. Непрекъснато увеличаваше количествата, докато постепенно разви тежки зависимости и към двете. Стигна дотам, че нямаше „светъл” ден.

Разшири

Не знаем как се е чувствал той, но за нас тримата, имаме дъщеря и син, беше нетърпимо. Поведението му беше неадекватно и плашещо. Само пиеше и спеше, беше невъзможно да се говори с него. Няколко пъти постъпваше в психодиспансерите на Александровска болница и клиниката на IV -ти километър за детоксификация.

За съжаление, след изписването му, тутакси се връщаше отново и към двете зависимости. Вече на прага на отчаянието, наша позната ни посъветва да се обърнем към Центъра за лечение на алкохолици и наркомани „Жива- насока в живота“. Не хранехме особени надежди. Случаят му изглеждаше безнадежден. Съпругът ми беше минал вече 60- те години и не вярвахме, че ще се промени.

Той прекара в защитената среда на Центъра повече от 7 месеца. Там премина 12-стъпкова програма за духовно развитие. Колкото и невероятно да изглежда, тази програма му помогна да преосмисли живота си. Сега отново е сред нас. Не употребява алкохол и успокоителни, гледа много по- оптимистично на живота, опитвайки се да се справя с него без патерици.

Скрий