17 авг. Как родителите да реагират, ако разберат, че детето им употребява наркотици?

Да разбереш, че детето ти употребява наркотици, е един от най-тежките моменти, с които един родител може да се сблъска. Първата реакция често е смесица от страх, гняв, шок, вина и объркване. Родителят започва да си задава множество въпроси: „Къде сгреших?“, „От колко време продължава?“, „Какво точно употребява?“, „Мога ли да му помогна?“ и най-вече „Какво трябва да направя сега?“.

Начинът, по който семейството реагира в първите дни след откриването на проблема, е важен. Паниката, обвиненията и заплахите рядко водят до конструктивен разговор. Същевременно прекалено снисходителното отношение или опитите проблемът да бъде прикрит също могат да задълбочат ситуацията.

Когато родителите разберат, че детето им употребява наркотици, най-важната задача е да запазят спокойствие, да съберат достатъчно информация и да потърсят професионална помощ.

Първата реакция – не изпадайте в паника

Когато родителят разбере за употребата, естествената реакция може да бъде да започне да крещи, да наказва или да отправя заплахи. Макар тези реакции да са разбираеми от емоционална гледна точка, те могат да затруднят комуникацията с детето.

Първата стъпка е да се даде възможност на всички да се успокоят.

Това не означава проблемът да бъде подценен. Напротив – употребата на наркотични вещества трябва да бъде приета сериозно. Но между сериозното отношение към проблема и агресивната реакция има голяма разлика.

Детето трябва да разбере, че родителите са разбрали за употребата и няма да я приемат като нормално поведение, но същевременно разговорът трябва да остави възможност за откровеност.

Не започвайте с обвинения

Въпросът „Как можа да ни причиниш това?“ обикновено не помага да се разбере какво се случва.

По-полезни са въпроси, които дават възможност на детето да говори:

• От колко време употребяваш?
• Какво си употребявал?
• Колко често се случва?
• Кой ти предложи за първи път?
• Как се чувстваш след употребата?
• Имаш ли проблеми в училище или сред приятелите?
• Има ли нещо, което те кара да употребяваш?
• Опитвал ли си да спреш?
• Имаш ли желание да получиш помощ?

Тези въпроси не трябва да звучат като разпит. Целта е родителят да разбере ситуацията, а не да изтръгне признание чрез натиск.

Важно е също така родителите да не приемат автоматично, че всяка употреба означава една и съща степен на зависимост. Необходима е професионална оценка, която да установи какъв е характерът на употребата и дали вече е налице зависимост.

Не обвинявайте себе си

Една от най-честите реакции на родителите е чувството за вина.

„Трябваше да забележа по-рано.“

„Не прекарвах достатъчно време с него.“

„Бях прекалено строг.“

„Бях прекалено либерален.“

„Приятелите му са виновни.“

Търсенето на обяснение е естествено, но постоянното самообвиняване не решава проблема.

Причините за употребата на наркотични вещества могат да бъдат различни – любопитство, желание за принадлежност към определена група, влияние на средата, опит за бягство от проблеми, ниско самочувствие, емоционални трудности и други фактори. Centre Jiva също посочва различни възможни причини, свързани с началото на употребата.

В този момент по-важният въпрос не е „Кой е виновен?“, а „Какво можем да направим оттук нататък?“

Опитайте се да разберете какво точно се случва

Не е достатъчно родителите да знаят само, че детето употребява наркотици.

Важно е да се установи колкото е възможно повече информация за ситуацията:

• Какво вещество се употребява?
• Колко често?
• В какви количества?
• От колко време?
• Има ли промени в поведението?
• Има ли проблеми с училището?
• Променил ли се е кръгът от приятели?
• Има ли финансови проблеми?
• Изчезват ли вещи или пари от дома?
• Има ли агресия, изолация или силни промени в настроението?
• Има ли други вещества, които се употребяват едновременно?

Тази информация е важна за специалистите, защото помага да се прецени какъв тип помощ е необходима.

Родителите не трябва да се опитват сами да поставят диагноза. Тяхната задача е да забележат промените и да потърсят подходяща професионална оценка.

Не прикривайте последствията от употребата

Понякога родителите започват да защитават детето си, когато то започне да изпитва последствия от поведението си.

Например родител може да се обади в училището и да измисли оправдание за отсъствията, да плати дългове, да прикрие проблеми с полицията или да обяснява поведението пред роднини и учители.

Това обаче може да създаде ситуация, в която детето не се сблъсква с реалните последствия от поведението си.

Подкрепата не означава прикриване.

Родителят може да каже: „Ще ти помогна да получиш лечение и подкрепа“, без да казва: „Ще оправя всички последствия вместо теб“.

Това е важна граница.

Поставете ясни граници

Любовта към детето не означава липса на правила.

Когато има употреба на наркотици, родителите трябва ясно да определят какво е приемливо и какво не е. Например:

• употребата на наркотични вещества не се приема като нормална част от ежедневието;
• не се дават пари за закупуване на вещества;
• не се прикрива употребата;
• агресивното поведение не се приема;
• не се допускат наркотици в дома;
• училищните и семейните задължения продължават да бъдат важни.

Границите трябва да бъдат ясни, последователни и изпълними.

Те не трябва да бъдат заплахи, отправени в момент на гняв.

Не се опитвайте да лекувате проблема сами

Една от най-големите грешки е родителите да смятат, че с достатъчно контрол могат сами да спрат употребата.

Проверяването на телефона, следенето на приятелите, забраната за излизане и постоянният контрол могат да бъдат част от реакцията на семейството, но не решават причините за зависимостта.

Когато вече има зависимост, е необходим професионален подход.

При Centre Jiva лечението на наркотична зависимост е насочено не само към прекратяване на употребата, но и към работата със зависимото поведение. Повече информация можете да намерите на страницата за лечение на наркотична зависимост.

Как да проведете разговора с детето?

Разговорът е добре да се проведе в момент, когато детето не е под въздействието на наркотични вещества и когато всички участници са достатъчно спокойни.

Изберете тихо място, където няма да бъдете прекъсвани.

Говорете конкретно.

Вместо:

„Ти съсипваш живота си!“

може да кажете:

„Забелязваме промени в поведението ти и знаем, че употребяваш. Притесняваме се за теб и искаме да разберем какво се случва.“

Вместо:

„Ако още веднъж те хвана, всичко приключва.“

може да кажете:

„Не можем да приемем употребата на наркотици, но искаме да ти помогнем да се справиш с проблема.“

Целта не е разговорът да приключи с признание или обещание „Повече никога няма да го направя“. Целта е да бъде поставено начало на реален процес на помощ.

Ами ако детето отрича?

Отричането е възможна реакция.

Детето може да каже, че родителите преувеличават, че е пробвало само веднъж или че може да спре когато пожелае.

Не е необходимо разговорът да се превръща в спор.

Ако родителите разполагат с конкретни основания за притеснение, могат спокойно да ги изложат и да обяснят защо смятат, че е необходима професионална консултация.

При сериозно съмнение не е необходимо да чакат детето само да признае проблема, преди да потърсят съвет от специалист.

Потърсете помощ и за себе си

Родителите често се концентрират изцяло върху детето и забравят собственото си състояние.

Продължителното напрежение може да доведе до безсъние, тревожност, конфликти между родителите и усещане за пълна безпомощност.

Затова професионалната помощ не е предназначена единствено за човека, който употребява наркотични вещества.

Centre Jiva има отделен подход за работа с родители и близки, включващ индивидуално и семейно консултиране, групова работа и информационни семинари. Целта е семейството да изгради по-здравословен начин на комуникация и ясни граници.

Можете да научите повече за възможностите за подкрепа в страницата за семейството и близките.

Кога е необходимо да потърсим професионална помощ?

Не е необходимо родителите да чакат употребата да стане ежедневна, за да потърсят консултация.

Професионална помощ е особено важна, когато:

• употребата се повтаря;
• детето не успява или не желае да спре;
• има промени в поведението и характера;
• започва да пропуска училище;
• резултатите му рязко се влошават;
• променя приятелския си кръг;
• започва да лъже или да крие действията си;
• изчезват пари или вещи от дома;
• има агресия или силна изолация;
• употребата се комбинира с други вещества;
• вече са правени опити за спиране, които са били неуспешни.

Колкото по-рано бъде потърсена професионална оценка, толкова по-ясно семейството може да разбере какъв е проблемът и какви са следващите стъпки.

Не чакайте проблемът да се реши от само себе си

Една от най-опасните стратегии е да се чака.

Родителите могат да си кажат: „Това е само период“, „Ще му мине“, „Като порасне, ще спре“, „Просто е попаднал в лоша компания“.

Понякога употребата действително започва като експериментиране или влияние от средата. Но при част от хората тя може да премине в проблемна употреба и зависимост.

Затова е важно да се реагира навреме.

Същевременно родителите не трябва да приемат, че всяко еднократно пробване автоматично означава зависимост. Професионалната оценка е тази, която може да помогне да се разбере реалният мащаб на проблема и необходимите действия.

Какво могат да направят родителите още сега?

Ако вече знаете или сериозно подозирате, че детето ви употребява наркотици, практичният подход може да започне с няколко стъпки:

1. Запазете спокойствие и не започвайте разговор в момент на силен гняв.
2. Не водете разговор, когато детето е под въздействие на наркотични вещества.
3. Съберете информация за това какво се случва.
4. Не прикривайте последствията от употребата.
5. Поставете ясни граници.
6. Не давайте пари, когато знаете, че могат да бъдат използвани за закупуване на наркотични вещества.
7. Не разчитайте единствено на наказания и контрол.
8. Потърсете професионална консултация.
9. Не пренебрегвайте собственото си психическо състояние.
10. Поддържайте последователна позиция като семейство.

Най-важното е родителите да не остават сами с проблема.

Употребата на наркотици не означава, че всичко е загубено

Новината, че детето употребява наркотици, може да разтърси цялото семейство. Това обаче не означава, че няма възможност за промяна.

Важно е родителите да не реагират само с наказания, заплахи или опити за контрол. Необходимо е да съчетаят ясни граници с подкрепа и да потърсят професионална помощ.

Зависимостта е сложен проблем, който засяга не само човека, който употребява, но и неговите родители, братя, сестри и останалите близки. Затова възстановяването често изисква участие и на семейството.

Навременната реакция, откритият разговор, правилно поставените граници и професионалната помощ могат да бъдат важна част от пътя към възстановяване.

Ако родителите разберат, че детето им употребява наркотици, най-важното е да не изпадат в паника, но и да не подценяват ситуацията. Вместо да търсят виновник, трябва да потърсят решение. И колкото по-рано бъде направена тази крачка, толкова повече възможности има семейството да получи необходимата подкрепа.