11 юни Рецидивът – защо се случва и как може да бъде предотвратен

За много хора рецидивът изглежда като провал. Истината обаче е, че при лечението на зависимости той често е част от процеса на възстановяване. Независимо дали става въпрос за зависимост към алкохол, наркотици или хазарт, връщането към старото поведение не означава, че човекът не може да се възстанови. Напротив – правилният анализ на причините за рецидива и навременната реакция могат да помогнат той да се превърне в ценен урок и стъпка към по-трайно възстановяване.

Разбирането на механизмите, които стоят зад рецидива, е важно както за зависимия човек, така и за неговите близки. Това позволява да се изградят стратегии за справяне с рисковите ситуации и да се намали вероятността проблемът да се повтори.

Какво представлява рецидивът?

Рецидивът е връщане към употребата на алкохол, наркотични вещества или към хазартното поведение след период на въздържание. Той може да бъде еднократен или да прерасне в продължителна употреба.

Важно е да се направи разлика между така нареченото „подхлъзване“ и истинския рецидив. Подхлъзването представлява единичен случай на употреба, след който човек осъзнава грешката си и веднага възобновява лечението и възстановяването. При рецидива обаче старият модел на поведение постепенно се възстановява и зависимостта отново започва да контролира живота.

Защо се случва рецидив?

Няма една единствена причина. Обикновено рецидивът е резултат от комбинация от психологически, социални и биологични фактори.

Недостатъчно изградени умения за справяне със стреса

Много зависими години наред са използвали алкохола, наркотиците или хазарта като начин да избягат от напрежението. Когато попаднат в трудна житейска ситуация, без достатъчно развити стратегии за справяне, рискът от връщане към старите навици значително се увеличава.

Среща с отключващи фактори

Определени места, хора, миризми, музика или ситуации могат да предизвикат силно желание за употреба. Тези стимули, известни като тригери, често активират спомени и емоции, свързани със зависимостта.

Например:

• срещи със стари компании;
• посещение на заведения, казина или места, свързани с употребата;
• семейни конфликти;
• финансови затруднения;
• самота и скука.

Емоционалните причини за рецидив

Много хора смятат, че зависимите употребяват само когато се чувстват зле. В действителност както негативните, така и положителните емоции могат да бъдат рисков фактор.

Чести емоционални причини са:

• тревожност;
• депресивни състояния;
• чувство за вина;
• гняв;
• самота;
• прекомерна самоувереност;
• желание за празнуване на успех.

Именно затова психотерапията играе толкова важна роля по време на лечението.

Биологичните промени в мозъка

Продължителната употреба на алкохол или наркотични вещества променя начина, по който функционират мозъчните центрове, свързани с удоволствието, мотивацията и контрола върху импулсите.

Дори след месеци или години въздържание мозъкът може да реагира силно при среща с отключващи фактори. Това обяснява защо желанието за употреба понякога се появява внезапно и неочаквано.

Рецидивът започва много преди самата употреба

Специалистите разглеждат рецидива като процес, а не като еднократно събитие. Най-често той преминава през три последователни етапа.

Емоционален рецидив

На този етап човек все още не мисли за употреба, но започва да пренебрегва собственото си възстановяване. Възможни признаци са:

• изолация;
• нарушен сън;
• раздразнителност;
• натрупване на стрес;
• отказ от срещи с терапевт или група за подкрепа.

Психически рецидив

Появяват се мисли за употреба. Човек започва да идеализира миналото, убеждава се, че този път ще контролира ситуацията или че „само веднъж няма да навреди“.

Това е един от най-опасните моменти, защото вътрешната борба между желанието за възстановяване и желанието за употреба става все по-силна.

Физически рецидив

Последната стъпка е реалната употреба или връщането към хазартното поведение.

Как може да бъде предотвратен рецидивът?

Макар рискът никога да не изчезва напълно, той може значително да бъде намален чрез последователна работа и добра подкрепа.

Продължаваща терапия

Много хора смятат, че лечението приключва след приключване на рехабилитационната програма. В действителност именно след нея започва най-важният етап – изграждането на нов начин на живот.

Редовните срещи с психолог или психотерапевт помагат навреме да бъдат разпознати рисковите сигнали.

Изграждане на нова среда

Една от най-големите промени е ограничаването на контактите, свързани със зависимостта.

Полезно е човек да изгради нов кръг от хора, които подкрепят неговото възстановяване, както и нови интереси, спортни активности и ежедневни навици.

Разпознаване на личните тригери

Всеки човек има различни рискови ситуации. Воденето на дневник, разговорите с терапевт и самоанализът помагат тези фактори да бъдат открити и управлявани навреме.

Управление на стреса

Физическата активност, достатъчният сън, здравословното хранене, техниките за релаксация и структурираната дневна програма значително намаляват риска от рецидив.

Подкрепата на близките

Семейството има ключова роля. Подкрепата обаче не означава контрол или обвинения.

По-полезно е близките:

• да насърчават откритата комуникация;
• да разпознават ранните предупредителни сигнали;
• да участват в семейна терапия при необходимост;
• да подкрепят спазването на терапевтичния план.

Какво да направите, ако настъпи рецидив?

Най-важното е човек да не приема рецидива като окончателен провал. Отлагането на търсенето на помощ често задълбочава проблема.

При първи признаци на връщане към зависимостта е препоръчително:

• незабавно да се потърси контакт с терапевта;
• да се информират близките;
• да се анализира какво е довело до рецидива;
• да се възстанови терапевтичният план възможно най-бързо.

Колкото по-рано бъде предприета реакция, толкова по-голяма е вероятността човекът да се върне към възстановяването без сериозни последствия.

Заключение

Рецидивът не е доказателство, че лечението е било неуспешно. Той е сигнал, че някои от факторите, довели до зависимостта, все още изискват внимание и работа. С правилна терапевтична подкрепа, активно участие на близките и изграждане на здравословни навици рискът от повторна употреба може значително да бъде намален.

Възстановяването от зависимост е дългосрочен процес, който изисква постоянство, търпение и желание за промяна. Дори когато по пътя се появят трудности, навременната помощ и професионалната подкрепа могат да помогнат човек отново да поеме по пътя към един по-здравословен и пълноценен живот.