Споделено

Понякога получаваме благодарности от близки и родители на участници завършили програмата на "Жива", както и от самите участници, които си позволяваме да публикуваме на нашият сайт, с тяхно съгласие.

Постъпих в ЖИВА на 12.11.2013 г. Бях стигнал до парадокса, че знаех и виждах как се самонаранявам отново и отново, наблюдавах как постепенно умирам, но не можех да послушам вътрешния си глас и разум и повтарях същите запои, грешки и излагации. Чувствах се като безсилна кукла на конци, воден от невидима тъмна сила, която рано или късно винаги побеждава. Стигнах до там, че сълзите на малкото ми дете и риданията на близките ми не ме докосваха истински, а ме дразниха и вбесяваха.

Изобщо не ми пукаше за собствения ми живот.

Мисълта да реша да постъпя в ЖИВА, да се присъединя към група и да споделям проблеми беше абсурдна и за мен, както е за повечето от нас. Съпротивите и отрицанието са ужасно силни и надделяват над отчаянието и болката ни.

Методът за лечение, прилаган в терапевтичен център Жива се нарича Change & Grow. При него се използват групова терапия и взаимопомощ, които ни дават шанс сами да си помогнем. Там помогнаха на мен след като всичко друго се провали. Сега, вече преминал по този труден път знам, че сам нямах никакъв шанс да се справя и да победя болестта си.

По време на 6-те месеца прекарани в ЖИВА преминах или по-скоро бях преведен през цялостен процес, които изисква доста усилия и време, а не е еднократно събитие или волево действие. Това е процес, който може да ни спаси живота, но само ако се доверим на някой извън себе си. Звучи лесно, но пълното доверие, което изисква този процес на практика е нещо трудно обяснимо с думи и се оказа най-трудното нещо, което съм правил или по-скоро постигал някога.

В началото най-важното беше да не се откажа и да остана достатъчно дълго време в тази терапевтична среда. Не беше лесно. Всеки ден и седмица усещах като прекалено дълги, защото не виждах смисъла и бях изпълнен с отрицание. Но останах достатъчно дълго, за да започна да „проглеждам“ или виждам и възприемам себе си по различен начин. Този нов и отговорен начин на възприемане на собствената реалността ни носи свобода от страха, който ако не бъде овладян трови живота на всички хора, но зависимите постепенно ги убива. Тази свобода е постижима, но както самия проблем е много лична и зависи изцяло от личната мотивация и желание за промяна и израстване на човек.

Аз успях, така че всеки може, но само ако пречупи срама и гордостта си и потърси помощ. Сами не можем… годините мъчителен опит го доказват. Първата стъпка е да вземеш решение да постъпиш в ЖИВА и опиташ нещо ново и непознато, въпреки съпротивите и неудобството си.

Заедно можем. Много е трудно, но ако успеем дори само за месец-два да се доверим и опитаме усещането, че отново живееш е сравнимо само с прераждане. А надеждата и сълзите на щастие в погледите на хората, които обичаш не може да се сравни с нищо.

Днес, съм чист и трезвен вече 4 години. Събуждам се с усмивка и желание всеки ден. Радвам се на малките неща и съм благодарен за всичко, което имам… и радостите и трудностите. Удовлетворен съм и посрещам спокойно и смело всички проблеми и трудности, които ми поднася живота. Отново съм с дъщеря си и знам, че ще бъда прекрасен баща. Като я чуя как щастливо повтаря призива „Тати!“ или „Татееее!“, сякаш да си навакса за цялото време, когато ме е нямало в живота й, всички усилия и мъки, през които минах придобиват смисъл и се изпълвам с гордост и щастие.

Днес съм щастлив, не толкова защото съм трезвен и не мисля за пиене или наркотици - те отдавна не са ми проблем. Щастлив съм, защото се научих как да бъда свободен, смел, отговорен и благодарен човек. Основите на тази нова свобода положих в ЖИВА с помощта на другите като мен и екипа.

ВБ

Бих искала да споделя моите впечатления от програмата за възстановяване Change & Grow, провеждана в център Жива. Сестра ми е с алкохолна зависимост, прекара в Центъра осем месеца и премина възстановителната програма. В резултат на старателните грижи на специалистите от Центъра, моята сестра напълно осъзна проблема си и много старателно работи за неговото овладяване.

Понастоящем тя е изцяло променена и осъзната, като изключително успешно подрежда и организира живота си. Аз също се чувствам спокойна и напълно и´ вярвам.

Убедена съм, че програмата Change & Grow е подходяща за хора със зависимости, много успешна и безусловно бих я препоръчала!

Изключително съм благодарна на екипа на център Жива! Под тяхно ръководство и със силната воля на моята сестра стана чудо.

А. Д.

Дълги години съпругът ми беше в депресия. Заедно посещавахме различни психиатри, но те не можаха да му помогнат. В отчаяните си опити да се справи с депресията, той започна да употребява алкохол и безразборно успокоителни медикаменти. Непрекъснато увеличаваше количествата, докато постепенно разви тежки зависимости и към двете. Стигна дотам, че нямаше „светъл” ден.

Не знаем как се е чувствал той, но за нас тримата, имаме дъщеря и син, беше нетърпимо. Поведението му беше неадекватно и плашещо. Само пиеше и спеше, беше невъзможно да се говори с него. Няколко пъти постъпваше в психодиспансерите на Александровска болница и клиниката на IV -ти километър за детоксификация.

За съжаление, след изписването му, тутакси се връщаше отново и към двете зависимости. Вече на прага на отчаянието, наша позната ни посъветва да се обърнем към Центъра за лечение на алкохолици и наркомани „Жива- насока в живота“. Не хранехме особени надежди. Случаят му изглеждаше безнадежден. Съпругът ми беше минал вече 60- те години и не вярвахме, че ще се промени.

Той прекара в защитената среда на Центъра повече от 7 месеца. Там премина 12-стъпкова програма за духовно развитие. Колкото и невероятно да изглежда, тази програма му помогна да преосмисли живота си. Сега отново е сред нас. Не употребява алкохол и успокоителни, гледа много по- оптимистично на живота, опитвайки се да се справя с него без патерици.

Аз съм майка на наркозависима. Дъщеря ми сега е на 20 годишна възраст. А кога започна всичко...не знам. Усещах, че нещо не е наред, но се успокоявах, че в пубертета всички деца правят щуротии. Самозалъгвах се. Тя гаснеше пред мен...С всеки изминал ден. Нямаше скандали. Имаше отхвърляне, лъжи, манипулации. До онзи ден, в който се вгледах в очите й. В тях имаше нечовешка болка и вик за помощ.

Мои близки ме насочиха към Центъра на „Жива-насока в живота“. Приеха я. Плаках много. Тя се е борила много! Поискала е и е повярвала, че ще успее. Преборила се е... със себе си, с кошмарите си, с болката.

И аз се борих - със страха! Какво и как да правя като се прибере у дома.

Страх!!! Повярвах, че ще се справя с него. Хората от екипа на Центъра ми помогнаха много. Докато дъщеря ми се лекуваше, аз ходех на сбирки организирани за близки на зависими. Това ми помагаше.

Стиснах зъби, усмихнах се и се изправих срещу страха - дъщеря ми се прибра в къщи!

Усмивката й заливаше целият свят!

В сините й очи се оглежда цялата Вселена! Жажда за живот блика от цялото й същество.

Сега е спокойна и уверена.

Продължава да учи. Подготвя се сама за изпити, за да завърши средното си образование. Вечер ходи на работа. Домакинската работа не я затруднява. Ходи на фитнес и е много мотивирана да изглежда добре. Вярва в себе си и в доброто, което е навсякъде около нас.

Вярва, че ще се справи.

Да, понякога и е трудно, но посещава сбирки за хора със зависимости и се научи да търси помощ. Виждам, че й е трудно, но вярва, че с постоянство и търпение всичко ще се подреди добре. Вярва, че живота ще й даде най-доброто, стига да го пожелае.

Вярвам и аз. Вярвам в Екипа, който се погрижи за детето ми. Вярвам на тези прекрасни сини очи, изпълнени с нетърпение да видят цялата красота на този свят. Дъщеря ми си върна усмивката, защото повярва в себе си.

Благодаря на Екипа!

Имам 22-годишен син, който е наркозависим повече от 9 години т.е. започнал е да приема амфетамини на около 13-годишна възраст. В началото явно не е било постоянно и поради тази причина не съм усетила какво се случва.

Освен това, амфетаминовата зависимост се разпознава трудно, ако не знаеш признаците. Когато започнах да разбирам за какво става въпрос, в мен дойде подсъзнателно отричане на проблема - мисля, че е така при всички родители. Аз се надявах, че понеже вярвам в Исус Христос, синът ми ще се оправи. Самозалъгвах се, че го прави епизодично и лесно ще се откачи, докато не дойде моментът, в който осъзнах, че синът ми е наркозависим.

Следващите 2-3 седмици не знаех на „кой свят“ се намирам. Информирах се повече и започнах да го наблюдавам. Говорих с баща му (ние сме разведени, но поддържаме добри взаимоотношения). На него също му трябваше време, за да приеме този факт. Двамата заедно, постоянно търсехме начини да му помогнем. Започнахме открито да говорим със сина ни за този проблем; съветвахме се с хора, които са били наркозависими и по някакъв начин са се отказали; водихме го на психиатри и психотерапевти; опитвахме да не му даваме пари, но резултатите бяха нулеви. Времето минаваше. Всичко ми изглеждаше безнадеждно. Чудех се какво мога да направя и тогава, твърдо вярвам, Бог ме заведе в терапевтичен рехабилитационен център за лечение на зависимости "Жива - насока в живота".

При първото ми посещение и консултация с Александър Илиев разбрах: „Това е мястото за моя син“. Бях много обнадеждена. Баща му също. На 16 март 2015 г. синът ми постъпи в "Жива" на лечение и то дрогиран порядъчно, но ... ЧУДОТО стана! Седем дни по-късно го чух да ми споделя по телефона: "Майко, терапията е много добра. Тук за една седмица разбрах за себе си неща, които никога до сега не съм знаел."

След 7 месеца от "Жива" излезе коренно променен човек! МОЯТ СИН СЕ ЗАВЪРНА!!!

Сега заедно градим и се наслаждаваме на взаимоотношенията помежду ни.

От цялото си сърце благодаря на Бог и на целия екип на "Жива"!

Безкрайно БЛАГОДАРЯ на Сашо, Иван и всички останали за ОГРОМНАТА работа и ОГРОМНИТЕ сърца, които имат за хора като моя син! Програмата работи и добрите плодове са неоспорим факт!

Постъпих в "Жива" заради проблем с хазарта. Започнах да играя още в училище, заедно с други мои връстници. С годините играта ми стана неконтролируема и проблемите в семейството и работата ми се бяха превърнали в ежедневие.

През последната година живота ми се беше свел единствено до това да играя и да търся начини откъде да намеря още пари. Смятах, че всичките ми проблеми са просто неприятна поредица от събития и винях хората около мен за грешките си. Често се налагаше да лъжа близки и приятели и не си давах сметка за наличието на зависимост. Положението ми се влоши до такава степен, че се наложи да потърся помощ.

В Центъра се научих как да живея и да съм щастлив, без да имам нужда да играя или да злоупотребявам с вещества. Получих помощ и разбиране, както и умението да поемам отговорност за живота си.

Вече измина една година откакто завърших програмата. Мога да кажа, че живота който водя днес е коренно различен от предишния. В по-добри отношения съм с родителите и близките си и не се налага да ги лъжа или да се крия. Започнах да уча и да работя, както и да спортувам активно. Тези неща не бяха възможни, докато всичко се въртеше около хазарта.

Благодарен съм, че намерих решение за своя дългогодишен проблем. ГН

Вероятно всеки, който има, или е имал близък зависим, ще намери нещо познато в нашата история. Може би някой ще намери надежда...

Трябваше ни доста време, за да осъзнаем, че детето ни е зависимо. Като повечето зависими, той се бе превърнал в изкусен лъжец и ни манипулираше умело. Преминахме през етапи на съмнения, разговори с убеждаване да се лекува, посещения при психолози... Изпитвахме огромно чувство за вина, че не сме съумели да го възпитаме правилно, че не сме го предпазили. Знаехме, че има места, където е възможно да се излекува, но не предполагахме, че и в България има подобен Център. Когато научихме за „Жива – насока в живота” бяхме отчаяни, тъжни и безпомощни.

Известно ни беше, че не сме в състояние да накараме сина ни доброволно да постъпи на лечение. Вече бяхме пробвали нееднократно до го убедим, че има нужда от професионална помощ.

Следвайки съветите на представители на „Жива“ поставихме ултиматум: „Или постъпвай на лечение, или напусни дома ни”. Синът ни привидно се съгласи на среща с А.Илиев в „Жива“, но след срещата, реши, че ще напусне дома ни. В продължение на една седмица не знаехме къде спи, с какво се храни... Не беше препоръчително да го търсим по телефона, така, че разговаряхме с него, когато той ни се обадеше.

След 8 дни се случи първото чудо – синът ни постъпи на лечение. Предстоеше най-трудното – да остане в Центъра по своя воля. Живеехме ден за ден и се молехме да не ни се обадят, че е напуснал. Както всички близки имахме право на два телефонни разговора на седмица, но по желание на сина ни, провеждахме само един. След два месеца имахме възможност да прекараме няколко часа тримата заедно. Забелязахме положителни промени, но все още имаше видими остатъци от старото му поведение, които ни разстроиха и обезсърчиха.

Кога точно е настъпил преломът в мисленето и поведението на сина ни знаят само членовете на екипа, които са работили с него. От посещенията ни в Центъра, на срещи с близки на зависими, както и от лични срещи с екипа на „Жива”, разбрах, че хората, които работят там, са с изпълнени с ЛЮБОВ сърца и даряват безрезервно от нея на нашите близки. Помагаха и на нас –родителите, както и на останалите близки на зависими.

Чудесата продължиха да се случват. Синът ни премина успешно шестмесечната програма. Два месеца след това живя в защитено жилище, което позволяваше да поддържа по-тесни контакти с представители на „Жива”. Междувременно си намери работа. В момента е отново при нас, но заявява желание да живее отделно – на квартира. Подал е документи за кандидатстване във висше учебно заведение. Надяваме се да го приемат и да продължи образованието си.

Няма думи с които да изразим благодарността си за усилията, които положи екипа на „Жива – насока в живота” за нашия син. Затова им написах картичка, част от която ще повторя: „Благодарим Ви, че върнахте вярата, надеждата и любовта в душите ни! Благодарим Ви, че Ви има!”

Реших, че е време да споделя мнението си и да изкажа безкрайната си благодарност към хората, които на практика ми спасиха живота.
Преди три години, когато постъпих на лечение в "Жива" алкохолът ме бе превърнал в абсолютна развалина без път и посока. Всеки ден, не само съсипвах себе си, но превръщах в ад и живота на близките си. С помощта на невероятния екип, с който разполага Център „Жива“, аз се родих за втори път и направих пълен рестарт на живота си.

Вече трета година аз имам смислено, пълноценно и щастливо ежедневие и се изпълни това, за което мечтаех, докато бях в програмата - да бъда отново добър син, съпруг и баща. В професионален план нещата ми се развиват невероятно.

Казано просто - Живота е прекрасен!
Приятели, ще съм Ви благодарен цял живот!


Ваш верен приятел К.